Добрият урок

7 ноември 2020

Едно време всички животни шетали по земята свободно.  Човекът не ги преследвал, те ходели на воля и си живеели добре.

 

Веднъж човекът отишъл да оре.  Орал що орал, станало пладне и той пуснал воловете да починат и попасат трева, па легнал да дремне малко.  Докато спал орачът, минал вълкът, изял единия вол и се излегнал сит и щастлив на ливадата.   Орачът се събудил, видял каква беда го сполетяла, отишъл и хванал вълка, та го впрегнал в ралото. Така орал орачът през целия ден — с един вол и с един вълк.  Волът, понеже си знаел работата, ходел кротко в браздата и теглил ралото.  А вълкът, научен да живее на свобода и безгрижно, искал да се измъкне из ярема, та се дърпал насам-натам, спирал се без време и орачът го биел с остена и бол с железен бод.  Поорал така човекът докъм залез слънце, мушил с копралята си вълка и тоя най-после паднал обезсилен в браздата.

— Видя ли — рекъл орачът — колко си по-слаб от вола и не можеш да теглиш ралото? Отсега нататък волът винаги ще те муши с роговете си, а ти да бягаш от него и отдалеч да му правиш поклон!

 

След това орачът изпрегнал вълка, изгърбил го силно още два-три пъти с остена и си отишъл.

 

Оттогава, та и до днес вълкът никога не напада на вол.  Той удавя кон, овца, агнета, магарета, но вол — никога!  Щом види вол, бяга далеч от него, защото го е страх да не го впрегнат пак да оре.

 


Старите хора
29 декември 2020

Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора...

прочети още
Златното момиче
16 октомври 2020

Живели едно време мъж и жена...

прочети още

Живял някога един цар ...

прочети още